Боряна Петкова
40х20х10 см, графитен прах, поставен в стъклен съд
Направих две рисунки – едната на стената в моето ателие (размери 2,30x1,80 см), а другата на лист хартия (размери 50x65 см), която поставих в рамка. След това наложих рамкираната върху тази на стената и изтрих цялата рисунка, която беше извън рамката.
Прахът от тази рисунка е сложен в кутията за колекцията “Хербариум”. На стената в моето студио все още е другата част от рисунката – тази, която беше рамкирана.
- Аудио файл
Боряна Петкова (родена през 1985 г. в София) живее и работи между Париж и София.
Завършва Националната художествена академия в София (2011) и École Supérieure d’Art et de Design (2015) във Валансиен, Франция.
Тя е мултидисциплинарен артист, чиято практика включва пърформанс, рисунка, инсталация и видео. Работата ѝ е директна, емоционално наситена и често автобиографична. Чрез тялото и движението тя изследва уязвимостта и силата като взаимосвързани състояния, използвайки преживяването на провал и самоунищожение като основа за себеоткриване и трансформация. Линиите и белезите, които оставя тялото, се превръщат във визуални връзки между личната и колективната памет.
В своята работа тя отказва категоризациите, стремейки се не да създава граници, а да ги разтваря. Сънуването е нейният основен инструмент – съпротивителна сила срещу наложените норми, възникваща отвътре и отвъд принадлежността.
Уебсайт: boryanapetkova.com
Завършва Националната художествена академия в София (2011) и École Supérieure d’Art et de Design (2015) във Валансиен, Франция.
Тя е мултидисциплинарен артист, чиято практика включва пърформанс, рисунка, инсталация и видео. Работата ѝ е директна, емоционално наситена и често автобиографична. Чрез тялото и движението тя изследва уязвимостта и силата като взаимосвързани състояния, използвайки преживяването на провал и самоунищожение като основа за себеоткриване и трансформация. Линиите и белезите, които оставя тялото, се превръщат във визуални връзки между личната и колективната памет.
В своята работа тя отказва категоризациите, стремейки се не да създава граници, а да ги разтваря. Сънуването е нейният основен инструмент – съпротивителна сила срещу наложените норми, възникваща отвътре и отвъд принадлежността.
Уебсайт: boryanapetkova.com