Мари Лин Шпекерт
40x40x10 см, стомана, консервирано и обработено “книжно стомахче“
[tRAnsIt]
Транзит (съществително, медицински термин)
От латинското transitus — “преминаване, преход“, от transire = да преминавам, да минавам през (trans- = през, + ire = да отивам)
——
Работата [tRAnsIt] изследва момента на прехода — процеса без пристигане.
“Книжното стомахче“, третата камера в сложната храносмилателна система на преживни животни, се превръща в място на тихо, но високофункционално преминаване:
Тук нищо не се решава, но всичко се подготвя.
Вода, време, материя — всичко преминава.
Стомахът се превръща в транзитна зона, канализираща единица.
Металната му конструкция напомня индустриални системи, механизми за контрол, сканиране и пропускливост.
Това, което се показва тук, не е постановка на живота или смъртта, а забавяне на иначе невидим процес.
Транзит, буквално, означава да преминеш през.
Това е състояние на движение, без да принадлежиш на дадено място.
Тази работа пренася тази идея върху органа – като проход за чужди материали, информация, телесното.
Тя задава въпроса: Какво остава, когато запазим самия процес, но го лишим от неговата функция?
Контрастът между запазената тъкан и твърдия метал създава напрежение — между разпадане и структура, между тяло и технология, между поток и фиксация.
Работата играе с нашите асоциации за системи за контрол: тела на животни, транспортни маршрути, контролно-пропускателни пунктове.
В същото време тя служи като тихо напомняне за това, което остава невидимо:
непрекъснатото движение във вътрешните системи на телата, машините и обществата.
[tRAnsIt] се отнася до контролираното или естествено протичане или преминаване през система или пространство — било то страна, орган или небесно поле.
Тя винаги подчертава движението, а не достигането.
От латинското transitus — “преминаване, преход“, от transire = да преминавам, да минавам през (trans- = през, + ire = да отивам)
——
Работата [tRAnsIt] изследва момента на прехода — процеса без пристигане.
“Книжното стомахче“, третата камера в сложната храносмилателна система на преживни животни, се превръща в място на тихо, но високофункционално преминаване:
Тук нищо не се решава, но всичко се подготвя.
Вода, време, материя — всичко преминава.
Стомахът се превръща в транзитна зона, канализираща единица.
Металната му конструкция напомня индустриални системи, механизми за контрол, сканиране и пропускливост.
Това, което се показва тук, не е постановка на живота или смъртта, а забавяне на иначе невидим процес.
Транзит, буквално, означава да преминеш през.
Това е състояние на движение, без да принадлежиш на дадено място.
Тази работа пренася тази идея върху органа – като проход за чужди материали, информация, телесното.
Тя задава въпроса: Какво остава, когато запазим самия процес, но го лишим от неговата функция?
Контрастът между запазената тъкан и твърдия метал създава напрежение — между разпадане и структура, между тяло и технология, между поток и фиксация.
Работата играе с нашите асоциации за системи за контрол: тела на животни, транспортни маршрути, контролно-пропускателни пунктове.
В същото време тя служи като тихо напомняне за това, което остава невидимо:
непрекъснатото движение във вътрешните системи на телата, машините и обществата.
[tRAnsIt] се отнася до контролираното или естествено протичане или преминаване през система или пространство — било то страна, орган или небесно поле.
Тя винаги подчертава движението, а не достигането.
- Аудио файл
Мари Лин Шпекерт (родена през 1989 в Хановер, живее в Лайпциг/Берлин) е интердисциплинарна художничка, чиято работа свързва областите на анатомията, биотехнологиите, взаимодействието човек-компютър и звук. Използвайки материали като стомана, епоксидна смола и органични вещества, както и техники като пластинация, тя създава въздействащи инсталации и живи пърформанси, които изследват развиващата се връзка между човешкото тяло, технологиите и изкуствените среди. Нейните творби често включват и филми като средство за разширяване на наративните и визуалните измерения на изследванията ѝ.
Практиката на Шпекерт е дълбоко вкоренена в изследването на теорията на системите, особено по отношение на човешкото тяло и неговите структури. Основавайки се на своя опит в анатомичната подготовка, тя критично разглежда взаимодействието между материалността, технологиите и човешкото поведение, съчетавайки научна прецизност с художествени иновации. Нейните изследвания навлизат в паразитните и симбиотични взаимоотношения между технологии, скулптура и звук, представяйки нюансиран поглед върху теми като действеност, трансформация и границите между органичното и изкуственото. Чрез включване на елементи като стомана — материал, символизиращ индустриалния и технологичен прогрес — наред с ефимерни медии като филма, Шпекерт създава произведения, които предизвикват възприятията и приканват публиката да постави под въпрос взаимосвързаността на своето обкръжение.
Уебсайт: marielynnspeckert.de
Практиката на Шпекерт е дълбоко вкоренена в изследването на теорията на системите, особено по отношение на човешкото тяло и неговите структури. Основавайки се на своя опит в анатомичната подготовка, тя критично разглежда взаимодействието между материалността, технологиите и човешкото поведение, съчетавайки научна прецизност с художествени иновации. Нейните изследвания навлизат в паразитните и симбиотични взаимоотношения между технологии, скулптура и звук, представяйки нюансиран поглед върху теми като действеност, трансформация и границите между органичното и изкуственото. Чрез включване на елементи като стомана — материал, символизиращ индустриалния и технологичен прогрес — наред с ефимерни медии като филма, Шпекерт създава произведения, които предизвикват възприятията и приканват публиката да постави под въпрос взаимосвързаността на своето обкръжение.
Уебсайт: marielynnspeckert.de