„Обичам Джакомети от 1995 до 2026 година, поне!” (2026)

Лъчезар Бояджиев
40x40x10 см, предмети, изпъкнало огледало
  • I Love Giacometti since 1995 to 2026 at least - Luchezar Boyadjiev
  • I Love Giacometti since 1995 to 2026 at least - Luchezar Boyadjiev
Винаги съм обичал творбите на Алберто Джакомети. Има много причини и съвпадения, но най-вече ме привличат неговите рисунки с молив на човешки глави в интериори. Също така и миниатюрните гипсови фигурки, които започва да прави по време и след Втората световна война. Това са образи на човечеството на ръба на изчезването. Така че, когато през 1995 г. Рене Блок ме покани за „Orient/ation“, 4-тото биенале в Истанбул, което той курираше по това време, аз се поддадох на своята обсебеност от Джакомети и други художници от модерната епоха, които винаги съм считал за ориентири в моето пътуване в изкуството. Дюшан и Малевич, Бойс и Косут бяха концептуални ориентири, а Р. Лонг и Г. Уекер – духовни. Но само Джакомети ми даде напълно визуална опора.
Затова създадох обект, озаглавен „Виж себе си така, както Джакомети те е видял. Почит към Алберто Джакомети“ (1995). Той е малък. Когато погледнете лицето си в огледалото, изпъкналата му повърхност изкривява образа на човешкото лице по същия начин, по който лицата на изобразените хора са изкривени в рисунките на Алберто Джакомети. Помислих си, че това е чудесен начин да „встъпиш“ в визуалните обувки на художника, като същевременно останеш зрител на собствения си образ-отражение.
През годините съм създавал различни варианти на тази работа. Понякога, в дни на самоанализ, чувствам нужда да създам ново устройство за самоанализ по Джакомети... Понякога чувствам нужда да се съсредоточа върху остротата на зрението и постоянството на метода, които той е имал, какъвто е случаят с този вариант в кутия.

Лъчезар Бояджиев (1957) е роден в София, където живее и работи. Завършва „История на изкуството“ в НХА в София през 1980 г. Продължава художественото си образование, докато живее в Ню Йорк, САЩ през 80-те години на миналия век. Започва артистичната си кариера след падането на Берлинската стена през 1989 г. В творчеството си се ангажира с лична интерпретация на социалните процеси, с взаимодействието между лично и публично, с градската визуалност и днешния свят, раздвоен между утопия и антиутопия. Неговите медии са инсталация, фотография, рисунка, обекти, текст, видео и перформативни лекции, както и курираните изложби. Самостоятелните му изложби през 2025 са „Във ваканция… Corpus Equorum 2004-2024“ в Националната галерия „Квадрат 500“ в София и „Градско бленуване“ в БКИЦ, Скопие, С. Македония. През 2018 г. ретроспективната изложба „Лъчезар Бояджиев. Sic transit media mundi /Настоящето е твърде кратко и доста тясно/” е организирана в СГХГ, София. За изложбата художникът получава Наградата на Столична община за ярки постижения в областта на културата (визуално изкуство) за 2018 г. През 2020 г. ретроспективната изложба „Лъчезар Бояджиев: Ре-конструкция в света на образите. 1991-2019“ е организирана в музея MOMus Contemporary в Солун, Гърция. През 2023 г. самостоятелните му изложби включват: „Градско бленуване” в галерия ИСИ-София и „Обществен мащаб, личен размер“ в галерия Структура, и двете в София. През 2022 г. художникът участва в биеналето Manifesta 14 в Прищина, Косово; и през 2023 г. в 4-тото биенале Autostrada в Призрен, Косово.

Лъчезар Бояджиев е един от най-видимите по света съвременни художници от България. Сред последните му изложби са: „Дистопичен уют”, галерия Сариев, Пловдив (соло, 2018 г.), както и груповите му участия: „Машината за влияние“, през 2022 г. в МСИ Замък „Уяздовски“, Варшава и през 2019 г. в галерия Никодим, Букурещ; през 2017 г. „Икономизирай! За връзката изкуство-икономика“, Музей Лудвиг, Будапеща, както и „Симптомите на общественото“, Музей на изкуствата в Гуангдонг (Guangdong) и Музей на изкуствата в Хангжоу (Hangzhou), Китай; през 2016 г. „Студен вятър от Балканите“, музей ПЕРА, Истанбул; „Нискобюджетни утопии“, Модерна галерия, Любляна, Словения; през 2015 г. „Граматика на свободата“, МСИ Гараж, Москва, „Inside Out“, Градска галерия, Любляна, и „Изкуство за промяна 1985-2015“, СГХГ, София; през 2014 г. „Несъгласие“ в Баня антична, Пловдив; през 2013 г. „Икономика и изкуство”, MOЦAK (МСИ), Краков, Полша; през 2012 г. „Най-добрите времена, най-лошите времена“, 1-во биенале, Киев, Украйна и „Окото никога не вижда само себе си“, 2-ро биенале, Екатеринбург, Русия; и през 2011 г. “Глобалната съвременност“, ZKM, Карлсруе, Германия както и много други.

Сред по-важните му кураторски проекти са: 2024 „Авариен вход”, Дипломна изложба / School4artists’2024, Галерия ИСИ, София; 2022 „Self-splaining. Триумф на емпатията”, Manifesta 14, Прищина, Косово (съкуратор); 2018 „Картография на травмата / Аксиния Пейчева”, Галерия ИСИ, София; 2016 „Георги Ружев – ретроспектива”, Галерия ИСИ, София (с Яра Бубнова); 2015 „Паметникът – обществено недоразумение?“, Endeavors 2015 в галерия „Васка Емануилова“/СГХГ, София; 2013 „Академична култура от периода на трансформация (1980-1991). Академичният „ъндърграунд“, Галерия „Алма Матер“, КЦ на СУ, София; 2012 „Красивата игра“, Mestna Galerija, Любляна (с Аленка Грегорич); 2010 „Отвъд кредита. Съвременно изкуство и взаимно доверие“, Antrepo 5, Sanat Limani (Европейска столица на културата 2010), Истанбул (с Мария Василева и Яра Бубнова); 2005 „Завръщане в Червената ривиера“, за Визуален семинар в на ИСИ-София, „Червената къща“, София; 2001 „Small Talk“, Музей за съвременно изкуство, Скопие; 1999 Station Sofia. „Translocations. (new) media/art“, Generali Фондация, Виена (с Яра Бубнова); 1992 3-то Международно биенале – българско участие, Истанбул; 1990 „Край на цитата”, Клуб на (вечно) младия художник, Галерия на СУ, София; 1989 „Весела Коледа – висящи обекти”, Клуб на (вечно) младия художник, Зала „Универсиада”, София.

Носител e на: Наградата на Столична община за ярки постижения в областта на културата (визуално изкуство) за 2018; на Grand Prix за участието си в изложбата „Onufri’98. Permanent Instability“ в Национална галерия, Тирана, Албания през 1998г.; и на наградата за художествена критика на СБХ за 1989 г.

Уебсайт: instagram : @luchezar_boyadjiev