Започнах да правя овъглени книги от 1980. Защо изгорих някои книги? Често ми се е налагало да отговарям на този въпрос и на тежки критики за тези серии от моята работа. За мен това е идея като всяка друга. Веднъж майка ми ми разказа историята на първата и единствена книга на баща ми. Тя изгоря в огъня точно преди да бъде разпространена по книжарниците. Като дете бях свидетел на този момент, но споменът за него не се е запазил в мен. Майка ми повдигна завесата към случилото се и аз знаех, че това събитие спи някъде в мозъка ми. Овъглените ми книги дължат своето съществуване на пламъка. Те са създадени и модулирани от него, от неговата ласка. Това е синтез на моите спомени от детството – страниците са потъмнели, но думите са налице. Моята памет също.
Тези книги се превърнаха в символ на паметта.
Посвещавам ги на баща си.
- Аудио файл
От средата на 60-те години се установява в Париж, където започва активно да излага в редица значими галерии и да работи по собствени проекти за обществени пространства във Франция.
През 70-те години започва да работи с Ален Уден в галерия Клод Емери в Париж. Така се среща с художника от движението „Гутай“ Такесада Мацутани, който ѝ отваря вратата към японската култура. Благодарение на Мацутани се запознава и със Садахару Хорио – още една ключова фигура от движението „Гутай“, с когото често излага в Япония. Постепенно изгражда силна и трайна връзка с японското съвременно изкуство и представя свои творби в Кобе, Киото, Осака и Нишиномия.
Нейната артистична практика е свързана основно със спонтанността и търсенето на нови форми. Използва разнообразни материали – хартия, хартиена каша, смола, гума, олово, лят алуминий и бронз, които ѝ позволяват да изразява свободен, флуиден жест, съчетавайки природата със сложността на използваните материали. От своя вътрешен свят тя конструира нов език от органични, природни форми, които вплита в процес на мигновено създаване. Нейните напълно свободни движение и мисъл изграждат дълбоко енергийно и експресивно изкуство.
Уебсайт: bistraction.wordpress.com