Пътепоказатели до други места (2021)

Марина Генова

40х40х10 см, бродерия върху текстилни обекти, дамска кърпичка 20x20 см, ръкавица 10x24 см

Хората търсят насоки, утеха и съвети, колкото и банални да са те, и ги предпочитат в кратък, смилаем формат. В такъв контекст думите, въплъщаващи мисли, емоции и спомени осигуряват мощен резерв на суперсила от истинен поддръжник, извикана от герой във фантастичен дуел:

"I, sir, challenge you to a duel!"
(Man shoots himself)...”

Това е абстрактна концепция, включваща възприемано качество на достойнство и уважение, което влияе както върху социалното положение, така и върху самооценката на човек.
Пътепоказатели до други места е съпреживяване на лично предизвикателство за тези, които се радват на истински наблюдения в малки дози: размишления и тревоги по теми за творчество и социална принадлежност, любов и морал на отделната личност. Стремежът към универсалност, постигната чрез обобщаване на усещания, може да се окаже капан: опитът да се обхване сложността на нещата в миниатюрни форми неволно ограничава автора до малък запас от познатото. Авторът налага/разкрива своята мъдрост на - имплицитно по-малко просветения – наблюдател. Този метод на откровение можем да определим като „нетърпелив“, тъй като формата на творбата може да насърчи повърхностно разглеждане на теми, които притежават привлекателността на срещано и универсално преживяване, което от своя страна може да създаде усещане за отдалечаване от истинската същност.
Разглеждането на Пътепоказатели до други места хвърля светлина върху творчеството ми: проектът е колекция от състояния, мисли - оживени и със завладяваща инерция. Апетитът ми към себеразкриване е необходимо преразглеждане на собствените ми позиции и отхвърлянето им. По този начин досегашните художествени произведения се преплитат с вътрешните несигурности и търсения, за да могат да послужат на автора, осигурявайки нови полета и потоци. Както изведеното себепознание (творбата), така и търсенето му са еднакво субективни, но въпреки това във втория способ липсва ореолът на налагането и тонът на неоспоримост, който често води до едностранен прочит. Както хвърлената ръкавица би могла да потопи в това предизвикателство, така и кърпичката събира знаци, водещи до друго време и пространство и служи като таен посредник за съхраняване и изпращане на съобщения до наблюдаващия. Избродираните думи са без предварително разчертаване на полето, точно както мислите ни нахлуват без първоначална траектория.

James Alai, “Duel”

Аудио файл

Марина Генова (1989) завършва „Сценичен и екранен дизайн“ в НАТФИЗ „Кр. Сарафов“ и „Дигитални изкуства“ в Националната Художествена Академия в София, България. Практиката ѝ е мултидисциплинарна и включва инсталация, видео, фотография и обекти. Работата ѝ изследва тишината на ежедневието, следите на човешкото присъствие и възможността за свързване през пространството и паметта. Генова често работи с намерени материали и архиви, чрез които изгражда поетични визуални разкази. Сред по-важните ѝ проекти са „Know-how“ (2021) – мултимедийна инсталация, съчетаваща реални събития, CGI генерирани пространства и фикция, представена в изложбата „Leap into the Void“ в Goethe-Institut София; „VS“ (2020) – видеоинсталация, разглеждаща отношенията между изкуството и неговото възприемане, показвана на различни събития за съвременно изкуство в България; „New comfort zone“ (2019) – видео работа, изследваща темата за комфортната зона в съвременното общество, представяна в галерии и арт пространства в София; „Shopgifters“ (2018) – скулптурна инсталация, разглеждаща културното значение на предметите, експонирана в изложби на съвременно изкуство в България; „Lobbyist©“ (2017) – видеоинсталация, анализираща влиянието на търговията върху културните институции, показвана в Софийски арсенал – Музей за съвременно изкуство и международни изложби. Тези проекти са част от нейния мултидисциплинарен подход, чрез който Марина Генова изгражда поетични визуални разкази, насочени към темите за грижа, отговорност и съжителство между хора, места и обекти.