С "the Pain in ɘM " позволих на моите синестетични преживявания да изиграят роля в работата ми, използвайки ги като инструмент, в смисъл на директно комуникационно средство преминаващо през границите на времето. Това беше опит да осъществя по-сериозна връзка с част от моя произход в Индонезия и с колониалното минало, което е неразривно свързано с него, и по-точно с моята прабаба Пайнем.
Името ѝ е в червено.
С огледалното обозначаване на „мен“ в заглавието на работата искам да обърна внимание на посоката в общуването, излизането от мен (или друг човек) и връщането обратно през тази вътрешна способност да се използват каналите за комуникация с предците. Името Пайнем, скрито в тази комуникация, разбира се не е случайно.
Важен елемент в новите ми работи е 80-годишната шевна машина “Singer” от наследството на баба ми. Фразата „усещането, като че духът на моите предци говори чрез мен“ може да звучи неясно и колебливо, но аз имам предвид съвсем конкретно, че всяко парче плат, зашито с тази шевна машина “Singer”, излиза косвено през пръстите на баба ми и по този начин през пръстите на поколенията на майките преди нея. Това е друг инструмент на комуникация между мен и предците ми. Такъв, който физически мога да хвана, твърд материал извън това, което се случва в главата ми.
40х20х10 см, картон, акрили, памучна дантелена панделка, платно, конци за шиене, игли, цветна хартия, молив, индийско мастило, гваш