ТАКЕСАДА МАЦУТАНИ (1937)

Такесада Мацутани е роден на 1 януари 1937 г. в Осака, Япония. Той е съвременен художник, работещ с различни медии. В момента живее и работи между Япония и Франция. От началото на 60-те до 70-те години Такесада Мацутани е ключов член на радикалната, следвоенна артистична японска група Гутай. Като част от групата, Мацутани експериментира с винилово лепило, използвайки вентилатори и собствения си дъх, за да манипулира субстанцията, създавайки изпъкнали, сетивно въздействащи, форми. Работата в тясна връзка с материала като подход въплъщава важен аспект от идеите на Гутай , изразяващ се в това, че„изкуството на Гутай не променя материала, а го съживява.“
Вдъхновен за пръв път от кръвни проби, които разглежда под микроскоп през 60-те години, Мацутани започва да развива стила си създавайки подобни на мехурчета спотове от винилово лепило, които нанася върху повърхностите на платната си. Мацутани продължава да усъвършенства уникалния си метод на изливане на винилово лепило, надувайки го със собствения си дъх и последващо нарязване или оставяне на формата да се срути, докато я суши с вентилатор. Възникналите от елегантната живописна повърхност фигури са едновременно привлекателни и отблъскващи, скулптурни и динамични. Дългите часове, необходими за изливане, изсушаване, надуване и нарязване на виниловото лепило, придават на работата усещане за преживяно време.
През 1967 г. Мацутани започва работа в Atelier 17, графичното студио на Стенли Уилям Хейтър. Мацутани става асистент на Хейтър и среща в студиото бъдещата си съпруга, американската художничка Кейт Ван Хутен. Въпреки пристрастието на Хейтър към цвета, Мацутани признава, че през годините си в студиото се интересува най- много от потенциала и фундаменталното присъствие на черното, което е част от обучението му в традиционното японско изкуство. Черното и бялото, които художникът счита за характеристики на японската култура, преобладават в творбите на Мацутани. След годините си в Atelier 17, Мацутани се фокусира върху техниката на ситопечата и споделя студио в Монпарнас с Кейт Ван Хутен. През това време голяма част от работата му се състои в снимане на неговите Обекти, направени с платна и лепила, и пресъздаване на тези снимки чрез ситопечат. През изминалите десетилетия Мацутани продължава да се вдъхновява от тактилността на виниловото лепило, въпреки че днес неговият метод поставя по-голям акцент върху медитативността и методичността. Без да се смята за практикуващ дзен в своето изкуство, той чувства дълбок афинитет към призива на философията за „връщане към простотата на ежедневното преживяване“; отхвърлянето на „системното мислене“; и акцентът върху „постоянната практика от момент до момент“. В многостранните аспекти на своите творби Мацутани се опитва да спре времето, да материализира спрения момент и да регистрира повторението и плавността в ежедневието. Уникалният визуален език на художника формира едни от най-новаторските творби, възникнали в следвоенна Япония и непрекъснато се представя в световен мащаб. Работата на Мацутани присъства в големи публични и частни колекции по света, включително Центъра Помпиду в Париж, Токийския музей за съвременно изкуство, Музея Виктория и Алберт в Лондон, Музея на изкуството в Далас, Института по изкуствата в Минеаполис, Гугенхайм Абу Даби, Музеят Лонг в Шанхай и много други.