МАРИ ЧИВИКОВ (1979)

Мари Чивиков (NL 1979) завършва Академията на Уилям де Коонинг в Ротердам през 2002 г. със специалност визуално изкуство. Работата на Чивиков включва живопис, а отскоро и инсталации, видеа и пърформанси. От 2017 г., в допълнение към индивидуалната си практика, тя работи с Войн де Войн, с когото ръководи и Æther Haga, независимо пространство за изкуство в Хага, свързано с Æther Sofia (управлявано от Войн де Войн).

Нейните творби, наред с други, са показвани в TENT Ротердам, Де Кунстхал Ротердам, Galerie Nouvelles Images Хага, Кралския дворец Амстердам, Триеналето за графични изкуства в Новосибирск, Кунстгебойде Щутгарт и СГХГ.
Чивиков е удостоена с Кралската награда за модерна живопис (2011)и Buning Brongers Award (2004). Работа й е подкрепена от Stroom, Хага и Фонд „Мондриан“ Амстердам (2016-2020).

Ядрото на дисциплините в моята работа е рисуването. В същото време това е среда, която използвам като компонент с определяща роля в пърформансите и видеоклиповете, които правя, най-вече в сътрудничество с Voin de Voin. Нашата съвместна работа произхожда от връзка, която намерихме в семейните си истории и е част от съществено задълбочаване, което търся от разказа за личната си биография до етични въпроси за произход, история, етническа принадлежност и семейни връзки. Важен елемент в трансформацията на моите картини, по които работя в момента, е 80-годишната шевна машина Singer – наследство от баба ми. Всяко парче, зашито с тази машина, косвено е минало през пръстите на баба ми и по този начин през пръстите на поколенията майки, дошли преди нея. По този начин картините ми, като черупка от миналото, се превръщат в кожа, която мога да нося и развитие в работата ми, което напълно съответства на желанието да създам от семейната си история моя собствена и да премина към история, която не е важна сама по себе си, но към която всеки човек може да се свърже по свой собствен начин.

В периода от 15-те години, предшестващ този, работата ми се състоеше, в по-голямата си част, от големи фигуративни картини на сцени от съвременния живот и по-екстремните форми на комерсиализация на съществуването във връзка с аспекти като религия, сигурност, социален контрол и лишение. Това беше последвано от фаза, в която моите картини бяха основно фокусирани върху хуманистични въпроси в сюрреалистична обстановка, в която „обикновената“ фигуративност се редуваше с абстрактни компоненти в блестящи ярки цветови схеми. Тези теми, които се отнасят до днешното западно общество с неговите социални кодекси, правила и ритуали, винаги са ме интересували и са играли роля в работата ми.

Това, което постепенно се промени е, че преди подхождах към темата с по голяма дистанция, а сега правя превод от по-лична гледна точка, чрез моята собствена, но преди всичко споделена история. Комбинацията от противоположности между материалното и метафизичното, към което съм привлечена и, с което обичам да играя в работата си, се включва в това.