“Да станеш носорог е по-скоро трансформация, отколкото промяна. Промяната може да бъде обърната, човек може да се промени отново; но трансформацията е необратима.”
Работите, които съм създала използвайки образа на носорог от 2009 г. насам, са базирани на есето на Георг Зимел озаглавено „Големият град и духовният живот“ и представят, чрез различни медии, подробен разказ за живота в големите градове и проблемите на отчуждението на градския човек.
Зимел определя реакцията на несъпричастност на съвременния градски човек като отношение на безразличие. По описанието на Зимел безразличният човек е загубил способността да различава нещата до степен на изтръпване и умора. Авторът обяснява тази ситуация по следния начин: „На изтощения физически и ментално човек нещата му изглеждат еднакво плоски и в нюансите на сивото; никой обект не заслужава предпочитание пред останалите. Тази доминираща ценност е вярното субективно отражение на напълно интернализираната парична икономика“.
Градският актьор от тази серия, която се позовава на безразличието, изобразява студен, тежък, дебелокож носорог и съдържа сериозна критика, насочена към тялото.
В момента, в който индивидът от градски тип се стреми да бъде измерим с парични знаци, той решава да изключи човешките си възприятия, като приеме безнадеждността като поведение и по този начин неизбежно се предава на трансформиращата сила на системата.
40x40x10см, отливка от смола