Мариана Василева
40х40х10 см, хартия, молив
Когато в ума ми се появи идея, тя едновременно ми дава чувство за дом и бездомност, както и неотложност да действам. Опитвам се да я потисна, защото постоянно сме атакувани от толкова много идеи...
Но има и такива, които непрекъснато се връщат с ново твърдение за правото си на съществуване. Опитвам се да избегна отговорност -има толкова много изкуство по света - сигурно нещо подобно вече е правено и защо трябва да го правя - и това ли…
Тогава получавам останалите, ултимативни аргументи и един ден - понякога след години - когато идеята е приела хиляди форми и медии - я започвам.
Да - докато идеята стои във въображението е толкова прекрасно. С творението от самото начало - формата, дизайнът, се отдалечават толкова много от мен - толкова груби, толкова трудни за постигане…
Креативния процес е моят шеф. Той е толкова взискателен и труден за угаждане. В началото иска всичко, а накрая... почти нищо. Само най-необходимото, което лаконично изразява идеята. Понякога искам да изхвърля направеното. На следващия ден виждам, че е постигнато доста или дори виждам, че първото решение е било най-доброто, но след това трябва отново да обиколя света от моите преживявания, oт моите знания и незнания, за да го видя... Винаги е било там, просто не го виждах.
Но има и такива, които непрекъснато се връщат с ново твърдение за правото си на съществуване. Опитвам се да избегна отговорност -има толкова много изкуство по света - сигурно нещо подобно вече е правено и защо трябва да го правя - и това ли…
Тогава получавам останалите, ултимативни аргументи и един ден - понякога след години - когато идеята е приела хиляди форми и медии - я започвам.
Да - докато идеята стои във въображението е толкова прекрасно. С творението от самото начало - формата, дизайнът, се отдалечават толкова много от мен - толкова груби, толкова трудни за постигане…
Креативния процес е моят шеф. Той е толкова взискателен и труден за угаждане. В началото иска всичко, а накрая... почти нищо. Само най-необходимото, което лаконично изразява идеята. Понякога искам да изхвърля направеното. На следващия ден виждам, че е постигнато доста или дори виждам, че първото решение е било най-доброто, но след това трябва отново да обиколя света от моите преживявания, oт моите знания и незнания, за да го видя... Винаги е било там, просто не го виждах.
Мариана Василева (1964) е българска визуална артистка, която живее и работи в Берлин. Нейната художествена практика обхваща видео, фотография, инсталации, скулптура и рисунка, като се фокусира върху теми като крехкостта на силата, взаимодействието между разум и емоция, както и съвременното човешко състояние. Работите ѝ често включват светлина, огън и индустриални материали, третирани с поетична и критична чувствителност. Произведения на Василева са представяни в престижни музеи и институции по целия свят, включително Musée d'art contemporain de Montréal (Канада), Tate Britain (Обединеното кралство), Centre Pompidou (Франция), Museo Nacional Centro de Arte Reina Sofía (Испания), Museum of Fine Arts (Бостън), The Israel Museum (Йерусалим), както и редица германски институции като Kunstmuseum Wolfsburg, Weserburg Museum für moderne Kunst, Kunsthalle zu Kiel и Edition Block в Берлин. Тя е участвала в значими международни форуми, сред които 17-тото Сидни биенале („Красотата и разстоянието“), 4-тото Московско биенале за съвременно изкуство („Изкуство – Пренаписване на светове“), Биенале Vento Sul в Куритиба, Бразилия, както и Първото Биенале „Край на света“ в Ушуая, Аржентина (2007). Нейни произведения се намират в публични и частни колекции, включително Kunstmuseum Wolfsburg, колекция Рене Блок (Берлин), Музей Коч (Истанбул), The Israel Museum (Йерусалим), както и фондации като La Caixa и Fundación El Monte.
Уебсайт: mariana-vassileva.com
Уебсайт: mariana-vassileva.com