Моята кутия е изследване чрез запис на точните часове, в които чувам линейките на близката болница. Този проект започна на 13 март 2020 – първият ден от Ковид пандемията, когато бяха въведени ограниченията за пътуване. Намирах се в София – където бях стипендиант по програма „Еразъм“ в Националната художествена академия. С тази работа исках да призова за връщане към същността на човешкото същество: да чуем нуждата от помощ и да осъзнаем фината нишка на живота, въплътена в червения конец. Също така да покажа текстилното изкуство като част от художествените търсения, тъй като факултетът по изящни изкуства в Страната на баските няма подобни учебни курсове. Oпитът в България ми позволи да видя културната стойност на тъкането и възможностите му за художествен израз. Фокусирам вниманието си върху процеса, а не върху естетическия завършек, така че това е напълно интуитивно действие, без да съм напълно запозната с техниката. Чрез универсалния език на цифровите кодове са показани: 328 часа, 328 истории, 328 смъртни случая или 328 живота, които продължавам да записвам и днес.
- Аудио файл
Следвайки академичното си обучение и изследванията в областта на арт терапията, нейните концепции се базират на разбирането, че човешкото същество и психиката заемат водеща роля в работата на терапевта, а органичните материали разкриват историята и израстването на личността. Чрез фотография, живопис и текстилни материали тя приема за ориентир процесите на идентификация и емоционалните движения, произтичащи от житейския опит. Тя играе с границите на изкуството, предизвиквайки дебат за силата и мястото на художественото творчество в различни социално-културни контексти, особено в областта на образованието.