Моята кутия е изследване чрез запис на точните часове, в които чувам линейка. Този проект започна на 13 март 2020 – първия ден от ограниченията за пътуване в София – където бях стипендиант по програма „Еразъм“ в Националната художествена академия. С тази работа призовавам да се върнем към същността на човешкото същество: да чуем нуждата от помощ и да осъзнаем фината нишка на живота, въплътена в червения конец. Също така да покажа текстилното изкуство като част от художествените търсения, тъй като факултетът по изящни изкуства в Страната на баските няма подобни учебни курсове. Oпитът в България ми позволи да видя културната стойност на тъкането и възможностите му за художествен израз. Фокусирам вниманието си върху процеса, а не върху естетическия завършек, така че това е напълно интуитивно дейстиве, без да познавам техниката. Чрез универсалния език на цифровите кодове са показани: 328 часа, 328 истории, 328 смъртни случая или 328 живота, както и тези, които продължавам да записвам и днес.
40х40х10 см, текстил, платно върху картон