Проектът „Хербариум“, признавам, малко ме поизпоти. Обикновено работата ми е обърната навън, към някаква проблематика, свързана с културни, социални и политически взаимоотношения или с определена медия. В случая обаче в центъра на проекта е самонаблюдението на автора и творческия процес. Приех задачата малко буквално. Предлагам работа от 2016, принадлежаща на проект, от който много малко неща са все още на мое разположение, която затварям в саркофага на бялата кутия, наистина като спесимен от хербарийна колекция, като фосил от процес, който е текъл и продължава да тече. Работата се родее с друга серия от произведения, включващи мъртви цифрови джаджи, наречена „Монумент на изтеклото време“, в която причинявам несвойствени намеси по повърхността на екраните на въпросните джаджи - гравирам изображенията на техните потребители.
По подобен начин и в настоящото произведение нефункциониращ мобилен телефон е потопен в локва от основни цветове, които се просмукват и зад повърхността на екрана. Два материала от съвсем различен порядък влизат във взаимодействие, за да подчертаят медийната специфика един на друг. Боята връща материалността на екрана, предназначен за виртуални образи, докато дигиталната джаджа изявява виртуалните характеристики на боята.
40х40х10 см, мобилен телефон, акрилна боя, поливинилацетат, 21/18/2 см