Хората търсят насоки, утеха и съвети, колкото и банални да са те, и ги предпочитат в кратък, смилаем формат. В такъв контекст думите, въплъщаващи мисли, емоции и спомени осигуряват мощен резерв на суперсила от истинен поддръжник, извикана от герой във фантастичен дуел:
"I, sir, challenge you to a duel!"
(Man shoots himself)...”
Това е абстрактна концепция, включваща възприемано качество на достойнство и уважение, което влияе както върху социалното положение, така и върху самооценката на човек.
Пътепоказатели до други места е съпреживяване на лично предизвикателство за тези, които се радват на истински наблюдения в малки дози: размишления и тревоги по теми за творчество и социална принадлежност, любов и морал на отделната личност. Стремежът към универсалност, постигната чрез обобщаване на усещания, може да се окаже капан: опитът да се обхване сложността на нещата в миниатюрни форми неволно ограничава автора до малък запас от познатото. Авторът налага/разкрива своята мъдрост на - имплицитно по-малко просветения – наблюдател. Този метод на откровение можем да определим като „нетърпелив“, тъй като формата на творбата може да насърчи повърхностно разглеждане на теми, които притежават привлекателността на срещано и универсално преживяване, което от своя страна може да създаде усещане за отдалечаване от истинската същност.
Разглеждането на Пътепоказатели до други места хвърля светлина върху творчеството ми: проектът е колекция от състояния, мисли - оживени и със завладяваща инерция. Апетитът ми към себеразкриване е необходимо преразглеждане на собствените ми позиции и отхвърлянето им. По този начин досегашните художествени произведения се преплитат с вътрешните несигурности и търсения, за да могат да послужат на автора, осигурявайки нови полета и потоци. Както изведеното себепознание (творбата), така и търсенето му са еднакво субективни, но въпреки това във втория способ липсва ореолът на налагането и тонът на неоспоримост, който често води до едностранен прочит. Както хвърлената ръкавица би могла да потопи в това предизвикателство, така и кърпичката събира знаци, водещи до друго време и пространство и служи като таен посредник за съхраняване и изпращане на съобщения до наблюдаващия. Избродираните думи са без предварително разчертаване на полето, точно както мислите ни нахлуват без първоначална траектория.
James Alai, “Duel”
40х40х10 см, бродерия върху текстилни обекти, дамска кърпичка 20/20 см, ръкавица 10/24 см