В кутията съм поставил два предмета:
Ножче, с което изрязвах всички „скочове“ в маслените си картини от 70-те и 80-те години. Подарено ми от Василий Бубнов, художник от Москва, през 1978 година.
Пръчки за хапки, подарени ми за рожден ден от художника Димитър Бакалов - Цимпето в ранните
80-те. Запознахме се през същата 1978 година в Боженци, България.
Тогава бяхме разделени (соцлагера) от останалия свят и всяка „малка“ вещ, с която се подкрепяхме в съвременното изкуство, беше важна за намаляването на артистичната самота в средата, в която живеехме.
Важни предмети, които бих сложил в кутията, но са изгубени, са: бързо съхнещ фирниз за маслени бои от Ежи Острогорски от Гданск и „Пънк безопасна игла“ от Шандор Бернат от Будапеща.
И от двамата имах подарени творби, които тогава в България не се смятаха за изкуство. Стояха окачени „провокативно“ в моя хол в Благоевград от 1978 година и през 80-те. С тях също се запознах през 1978 година в Боженци.
- Аудио файл
От началото на 80-те години Стоицов играе важна роля в развитието на алтернативната художествена сцена в България. Неговите творби често се отличават с фино чувство за ирония и критичен поглед към обществените реалности, като същевременно изграждат силни визуални и пространствени структури. Работи с фотореализъм, нетрадиционни материали и дигитални технологии, използвани за създаване на визуално-психологически „пробиви“ в познатия контекст.
Живее и работи между София и Ню Йорк от края на 90-те години, където развива практиката си с фокус върху мултимедийни и концептуални проекти. Стоицов има зад гърба си редица самостоятелни и групови изложби в България, Германия, Чехия, САЩ и други страни. Участва активно в кураторски проекти, артистични резиденции и междукултурни диалози, допринасяйки за развитието на съвременната българска визуална култура.