Детството е царството на безразсъдството, спонтанното създаване, неконтролираното оцветяване и рисуване, без претенции, просто сурово и чисто изразяване. Много бързо, докато израстваме, училищната система обезценява художествени практики или творения. Създаването на художници не служи на капитализма – по-добре е да се генерира печалба и да се запечатват материални и парични ценности в мозъците на младите хора, така че те да станат добри потребители! В свят, в който броят на милиардерите се увеличава всеки ден, лотариите са мечтата на бедните да станат богати някой ден. Илюзията, че хазартът може да реши проблемите с помощта на късмет, контролиран от богатите и силните. Контекстът на тази работа е програмираната фрустрация, която резонира с броя на артистите в несигурна ситуация, които мечтаят да бъдат финансирани или платени. Разбира се, игрите и лотарията са социални детайли, защото когато бедността е прекомерна, хазартните игри и фалшивите обещания създават модел, който може да бъде разпознат в политическите програми за бъдещите поколения.
- Аудио файл
Негови работи са представяни в изложби и фестивали в България и чужбина, включително самостоятелни проекти в София, Пловдив и Париж. От 2016 г. насам активно участва в културния живот на Пловдив и сътрудничи с различни артистични организации и институции.