В кутия № 10 са приютени няколко взаимно изключващи се артефакта от моето минало, хербаризирани и приготвени да останат завинаги в затвореното пощенско пространство на витринката, запратена нанякъде без конкретен адресат. Очаквания и реакции, отправени към някого в резултат от физическия контакт с хербарийната каса, не могат да бъдат приоритет в конкретния момент, защото информацията е подбрана на случаен принцип.
Колкото и енигматично да звучи общата картина от сандъка, не смятам, че в случая е уместно, а още повече е неетично да бъдат задавани вечните тъпи въпроси, обезпечаващи истината: „какво е искал да ни каже с творбата си художникът?“, „той призван ли е свише да облагородява хората, а те да се наслаждават на неговото творчество?“, „това, сега което виждаме, изкуство ли е и как да го разбираме?“, „имат ли връзка посланията му с мъжкото и женското начало, което носи силата на една алюзия към космичното?“ и… т.н. На такива обсебващи въпроси, провокирани от неуморни наблюдатели, в никакъв случай не трябва да се отговаря, за да остане все пак някакъв живот в кутията!
P.S. Номерът на кутията също е избран на случаен принцип
40х40х10 см, дървесновлакнеста плоскост MDF, коркова плоскост 5 мм, дърво, метал, конопено влакно, перо от птица, габърчета, принт, памучен конец, хартия, черен маркер, лепилни свързватели, плексиглас