Хербариумът се превърна в поле за реакция и запечатване.
Кутията съдържа: кратка история, представена визуално под формата на фотографски артефакт. Пространството и формата на проекта даде възможност за поставяне на допълнителни слоеве към историята и контекста на създадения фотографски обект.
Той: Когато погледнеш към тези острови, виждаш един облaк, много, много гъст и уж мръсен, обаче някак си не е тежък въздухът...
Както Той говореше за островите, близо до нас мина мъж, който, задминавайки ни, загледа и на много висок глас извика: „Е, писна ни от педали като вас, само такива!“.
Двамата пресякохме улицата в мълчание, което премина директно към:
Той: Та… да, говорех ти за островите , които някак си изглеждаха мръсни и...
Реших да прекъсна:
Аз: Извинявай, че прекъсвам темата за островите, но какво мислиш за хомофобията в България? Не смяташ ли, че все пак е на доста високо ниво все още?
Той: Хомофобия?!...
Аз: Но преди малко това, което се случи, не го ли приемаш за вид хомофобия?
Той: Не знам… по принцип не съм усещал такава, защото на мен не ми личи!
В първата си самостоятелна изложба „Проучване на изрязаното“ представя серия визуални изследвания, събирани в продължение на седем години. Те разглеждат куиър тялото като територия, действие, форма, ограничение, протест, пейзаж, колаж, политическо и колективно пространство. Художествената му практика ангажира лични и социални теми и изследва как тялото може да бъде място на напрежение, трансформация и визуална съпротива.