Изида (2021)

Мария Налбантова
40х40х10 см, четири бели дефектни фаянсови плочки „Изида“, произведени през 1981 г., влакна от дървена четка
  • Herbarium Collection - Collection - Isida - Maria Nalbantova
  • Herbarium Collection - Collection - Isida - Maria Nalbantova

Работата „Изида“ е хербаризиран пейзаж на гледка от близкото минало. Елементите от пейзажа са четири бели фаянсови плочки с дефекти, произведени през 1981 г. във фабрика „Изида“, както и влакна от дървена универсална четка. Пейзажът е застинал фрагмент от вече несъществуващата керамична фабрика, чиято история впечатлява с дълъг живот, производителност и популярност. Тя започва съществуването си през 1894 г. близо до станция Нови хан (сега гара Елин Пелин) с производството на тръби за изграждане на софийската канализация, а по-късно изработва гранитни павета, които са покривали градските улици и площади. Доставя от Будапеща жълтите павета, по които крачим и днес. Произвежда 5 милиона тухли за изграждането на храм-паметника „Св. Александър Невски“. Започва и производство на керамика, подови, стенни, декоративни плочки и майолики, които стават част от фасадата и интериора на Централната минерална баня в София, както и на други емблематични сгради като Софийския университет, Синагогата, Руската църква и др. „Изида“ произвежда и популярните бели плочки, станали част от интериора на повечето домове в България през втората половина на ХХ век. Такива плочки намерих в семейното мазе преди година. Чрез тях започнах да откривам различни истории, свързани с достъпа до стоки и разделение на качеството през тоталитарния режим. Всички плочки в мазето са с дефекти. В пукнатините им откривам много въпроси от настоящето.
„Изида“ преживява „голямата депресия“ и национализацията през 1947 г. Оцелява и през Балканските и Световните войни, както и по време на тоталитарния режим, но не успява да издържи прехода и през 90-те години фалира.
Малко след като започна моето пътешествие през историята на бялата плочка, през лятото на 2020 г. разбрах, че една от сградите на първата българска керамична фабрика е съборена с контролиран взрив. Плочките се превърнаха в хербарий, чието описание изплува на хоризонта.

  • Аудио файл
Мария Налбантова (1990) работи в областта на съвременното изкуство, експериментирайки с различни медии и техники като колаж, обекти, инсталации, видео и фотография. В художествената си практика изследва социални и политически теми, често реагирайки на конкретни пространства, където контекстът и особеностите на мястото са основната линия в site-specific подхода към творбите ѝ. Друг път, история от някое специфично място се превръща в произведение на изкуството чрез намерени обекти, материали, фотографии или архиви, които стават част от визуалния материал. Въпросите, които Налбантова най-често поставя чрез работата си, са свързани с възможността и проблемите на общия социален живот, нашето отношение към заобикалящата среда, грижата, доверието и отговорността, която всеки от нас носи. Тези теми и въпроси, важни за ежедневието ни, се изследват критично, но с отчетливо чувство за хумор и ирония.

Уебсайт: marianalbantova.com