Мъгла на хоризонта (2021)

Работата/обектът, който поставих в кутията, носи наименованието „Мъгла на хоризонта“.
Кутията с размери 40х40х10 см дълго време седеше при мен в ателието. Първоначално не бях сигурен как точно да подходя към нея и как за себе си да тълкувам концепцията на проекта. Различни мисли и идеи се формираха и изпълваха менталния образ на кутията, а в следващ момент бяха заменяни от други, идващи от съвсем различна посока. В крайна сметка след известно време интуитивно се насочих към форма на изказ, тясно свързана с живописта, тъй като това е медията, в която работя най-задълбочено и имам най-голям опит. Видях възможност съдържанието на кутията да има отношение към някои от процесите, които се проявяват по някакъв начин в живописната ми практика в момента - на ниво форма и донякъде на ниво наратив. Образът в работата стои някъде между фигуративното и абстракцията, като двата аспекта се подхранват взаимно. На преден план виждаме три храстоподобни маси, които със своята тежест доминират долната половина на изобразителното поле. Те лежат на светлозелена морава, а над тях минималистично разработеното небе и стелеща се в ниското мъгла напредват бавно към зрителя.
Тълкувам този интуитивно намерен образ общо взето в следната посока. Зелените маси символизират настоящите проблеми, пред които е изправен всеки, и които понякога пречат на човек да вижда по-надалече, отвъд текущото. А дори и в някой момент, чрез усилия или късмет, човек да успее да излезе от тези „храсти“, в далечината той вижда само мъглата - неяснотата на бъдещето, близко и далечно. Неяснотата, която е подсилена още повече от актуалните пандемични събития и социални сътресения.
Отгоре и отдолу работата е „рамкирана“ от обгорени парчета дървена плоскост. Това за мен е пространството встрани, пространството, в което отива всеки, който излезе от полето на действието, това е място на бавно горене и разпад.
Фактът, че предната част на панела е събрана от две части - две керамични плочки, не е толкова важен, колкото процепът, който се образува между тях. Това е измерението, което може да бъде изход от храстите и от мъглата в далечината. Този процеп, това свиване в плоскостта на реалността, водещ към трансцендентното, това е настоящият момент - моментът, в който се съдържа всичко.